English
Scroll down for English version
Для русской версии прокрутите вниз
ЛЕГЕНДАТА ЗА АТЛИМАН
Земята на която стоите е част от най-мистичната и магическа българска планина – Странджа. Пътищата и любовта раждат историите й и ги пренасят през вековете.
Легендата за това място е свързана с крепостта Урдовиза стояла на полуострова , на който сега е разположен Китен, и с най- красивата българка в цяла Странджа-Стана Урдовизка.
Когато султан Мурад Първи превземал странджанските селища, някъде около 1361 г., обсадил и крепостта Урдовиза . Там зърнал девойката Стана за чиято красота бил чувал , влюбил се в нея и я поискал за своя жена.
Смелата българка, дали и тя не е била влюбена , се съгласила, но при едно условие – ще бъде негова, ако той освободи от данъци толкова странджанска земя, колкото тя успее да обиколи с коня си в един ден от изгрев до залез.
Султанът се съгласил, омагьосан от хубостта на девойката.
Рано сутрин Стана се качила на „хвърковат кон“ и поела в галоп към възвишението Гюлешен и река Велека. Препускала бясно, без отдих, с всички сили и обиколила селата Урдовиза, Ургари /Българи/, Мързево /Кондолово/, Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода, Звезден, Бръшлян… общо 17 странджански села.
Но когато на връщане през билото на планината тя стигнала до залива северно от Урдовиза /където сега стоите/, конят се строполил от изтощение и издъхнал . Загинала и красивата Стана.
Султанът спазил обещанието си и със своя султански акт „ферман“ освободил от данъци територията , обиколена от възлюбената му, а тази област нарекли „Хасекия“- привилегирована земя в Турската империя, освободена от данъци.
Тази привилегия била спазвана почти през цялото турско нашествие по тези земи – почти 5 века , до 1845г., когато оригиналът на фермана бил унищожен, след като последния му пазител Хаджи Стоян от село Звездец бил убит при нападение.
Та оттогава някъде – от 14 век, рибарите, а след това и населението, наричат този залив АТЛИМАН/ на турски ез. : „Конски залив“/- за спомен от една история за любов , предизвикателство , саможертва и спазено обещание.
Заливът АТЛИМАН е дълбок и гостоприемен за моряците, които се криели в него при лошо време – едно винаги спокойно място, в което утешен обитава и духът на красивата странджанска принцеса Стана…
THE ATLIMAN LEGEND
The land you are standing on now is part of the most mystical and magical Bulgarian mountain- Strandja. Roads and love create its legends and carry them through the centuries.
The legend about this place is connected with the fortress Urdoviza which was situated on the peninsula where Kiten is located now, and with the most beautiful Bulgarian woman in whole Strandja region- Stana of Urdoviza.
When Sultan Murad I conquered the settlements in Strandja region, around 1361 he besieged Urdoviza fortress. There he saw the girl whose beauty he had heard of, fell in love with her and asked her to become his wife.
The brave Bulgarian, who could have been in love as well, agreed but set one condition– she would be his if he exempted from taxes as much of the Strandja land as she managed to traverse on horseback within one day from sunrise to sunset.
Enchanted by the girl’s beauty, the Sultan agreed to her condition.
Early in the morning, Stana mounted a „flying stallion“ and galloped to the Gyuleshen Hill and Veleka river. She rode furiously, without rest, with all her might and thus traversed the villages of Urdoviza, Ugari/ Balgari/, Marzevo /Kondolovo/, Gramatikovo, Zabernovo, Stoilovo, Byala Voda, Zvezden, Brashlyan…17 Strandja villages altogether.
But when on her way back across the ridge of the mountain she reached the bay to the north of Urdoviza /right where you are standing now/, the horse collapsed from exhaustion and died. The beautiful Stana passed away here too.
The Sultan kept his promise and issued a firman (Sultan’s decree) by which he exempted from taxes the whole area that his beloved woman had traversed on horseback. This area was called Hasekiya- privileged land in the Ottoman Empire that was exempt from taxes.
This privilege was respected almost throughout the entire Ottoman period in these lands- almost 5 centuries, until 1845, when the original of the firman was destroyed after its last custodian – Hadji Stoyan from the village of Zvezdets, was killed in an attack.
So since then, that is the 14th century the fishermen and later the local people called this bay ATLIMAN /in Turkish: the Horse’s Bay/- in memory of a story of love, defiance, sacrifice and a kept promise.
The ATLIMAN Bay is deep and always hospitable to sailors who found safe shelter here in bad weather – an always tranquil place where the soothed spirit of the beautiful Strandja princess Stana lives in.
ЛЕГЕНДА ПРО АТЛИМАН
Земля, на которой вы стоите, является частью самой мистической и волшебной болгарской горы – Странджи. Дороги и любовь породили истории про неё и пронесли их сквозь века.
Легенда об этом месте связана с крепостью Урдовиза, стоявшей на полуострове, на котором ныне расположен Китен, и с самой красивой болгаркой во всей Страндже-Станой Урдовизкой.
Когда султан Мурад I завоевал поселения Странджи около 1361 года, он осадил крепость Урдовиза. Там он увидел девушку Стану, о красоте которой он был наслышан, влюбился в неё и попросил её себе в жены.
Храбрая болгарка, была она влюблена или нет, согласилась, но с одним только условием – она будет его, если он освободит от налогов столько земли Странджи, сколько она успеет проехать на своем коне за один день от восхода до заката.
Султан согласился, будучи зачарованным красотой девушки.
Рано утром Стана села на «летающий конь» и поскакала к холму Гюлешень и реке Велеке. Она мчалась неистово, без передышки, изо всех сил и обскакала села Урдовиза, Ургари /Болгары/, Мырзево/Кондолово/, Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла Вода, Звезден, Брышлян… всего 17 странджанских сел.
Но когда на обратном пути через горный хребет она достигла бухты севернее Урдовизы (там, где вы сейчас стоите), её конь рухнул от истощения и умер. Красавица Стана тоже умерла.
Султан сдержал свое обещание и своим султанским актом «фирман» освободил от налогов территорию, которую его возлюбленная успела объехать на своем коне, и назвал эту местность «Хасекия» — привилегированная земля в Турецкой империи, не облагаемая налогами.
Эта привилегия сохранялась почти на протяжении всего турецкого владычества на этих землях – почти 5 столетий, до 1845 года, когда оригинал фирмана был уничтожен после того, как во время налёта был убит его последний страж Хаджи Стоян из села Звездец.
С тех пор, где-то – с 14 века, рыбаки, а потом и население, называют эту бухту АТЛИМАН /с турецкого: «Залив Коней»/ – в память об истории про любовь, о дерзкой смелости, самопожертвовании и сдержанном обещании.
Бухта АТЛИМАН глубока и гостеприимна для моряков, укрывавшихся в ней в непогоду, – всегда умиротворяющее место, над которым проносится нашедший покоя дух прекрасной странджанской принцессы Станы…